RSS

Самоков

»» 7.8 км., /около 11 мин./ В Самоков са родени над 150 видни възрожденци – имена от национален мащаб.

Празник на град Самоков – 21 август. Свещеномъченик Симеон Самоковски, със светското име Симеон Попович, е светецът на Самоков.

Самоков 1892Кино "Рила" Утро в Самоков

В Самоков са родени над 150 видни възрожденци – имена от национален мащаб. Характерно за Самоков е, че той винаги е давал много интелигенция, но през Възраждането тя не се е завръщала в града. Самоков е дал просветени хора и творци и на Европа, и на столицата, и на редица големи български градове.

Самоков е богат на културни и исторически паметници: Градският исторически музей съхранява материали и документи, свързани с най-характерния отрасъл в града и района – железодобиването,просъществувало до 1908 г. Интересна е и сбирката от самоковски шевици, тъкани и бродерия.

История на Самоков. Някога тук е имало римско селище, а сегашния град е възникнал в началото на XIV век като рударско селище. По-това време българските занаятчии влезли в пряка връзка със западноевропейските рудари саксонци и по-техен образец били въведени саксонски пещи, ковашки работилници с духала и големи чукове (самокови – откъдето идва и името на града), движени с водна сила. Когато турците превземат града в 1372 г., Самоков е бил икономическо и културно селище.

Тук е открита първата българска печатница на Никола Карастоянов ( 1828г.). Неслучайно в края на XVIII век се формира известната Самоковска художествена (иконописна, живописна и резбарска) школа у нас. В Самоков са родени едни от най-известните български зографи – Христо Димитров и неговите синове Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски, син на Димитър Зограв, Иван и Никола Образописови. Самоковец е и Константин Фотинов, основател на първото българско списание „Любословие” -1844.

Основно училище "Хр.Максимов" Гимназия "К.Фотинов" Ледена пързалка

Спортна зала-фасада Спортна зала Самоковска есен

 

» Чадър чешма

Чадър чешма /chadur cheshma/Чешмата не е голяма , но функционира от 150 години. Има шест чучура и е изградена от бял мрамор. Цялата чешма е изписана с характерните за Самоковската художествена школа пера, цветя и многообразие от цветове. Много е красива и е един от символите на градa. Изградена е през 60-те-70-те години на 19 век. Майстора който я е построил е неизвестен.

 

» Голямата чешма или наречена още шарената чешма

Голямата чешма /goliamata cheshma/Голямата чешма, както я наричат самоковци, е от 1662 г. Под покрива й виси… обецата на Крали Марко.

Преди около три столетия и половина, през 1660г., благодарение на благоволението на емина на султанската кухня Мехмед ефенди, чешмата била изградена в османски имперски стил точно насред чаршията, през която ежедневно минавали занаятчии, търговци и пътници. Голямата чешма е паметник на културата, обществена сграда от XVII в. в османски имперски стил. Тя е построена като благотворително заведение от управителя на султанската кухня около 1660 г. Тази площадна чешма има богата каменна пластика – уникална обеца, фонтан и къщичка за птички, и др. По дървени тръби бил каптиран извор с вкусна и студена вода. Оттам и легендата, че който пие вода от чешмата, ще остане завинаги в града.

Голямата чешма е паметник на културата, обществена сграда от XVII в. в османски имперски стил. Тя е построена като благотворително заведение от управителя на султанската кухня около 1660 г. Тази площадна чешма има богата каменна пластика – уникална обеца, фонтан и къщичка за птички, и др. По дървени тръби бил каптиран извор с вкусна и студена вода. Оттам и легендата, че който пие вода от чешмата, ще остане завинаги в града.

» Историческият музей в Самоков

Един от 100-те национални туристически обекта.
Адрес: ул. „В. Захариев“ №4, Тел.: 0722/ 66 712 , раб.време: 8.30-12.00 и 13.00-17.30 ч. без почивен ден, вх.такси: възрастни-1,00 лв.; учащи и пенсионери-0,50 лв.; беседа-5,00 лв.

Исторически музей-СамоковВ 1937 година Христо Йончев-Крискарец прави феноменална изложба на народното творчество в самоковско, което поставя началото на етнологическата сбирка. Около 30 000 експонати притежава Историческият музей днес, разпределени в няколко основни сбирки: Етнографска, Археологическа, Художествена , Фотографска и Документална.

В археологическата сбирка намират място главно тракийски и късноантични находки. Най-богатата находка на късноантична култова керамика се намира именно тук. Предметите са от множество ямни светилища, намерени на брега на яовир. Искър. Останалите експонати са от землището на с. Поповяне и са датирани към 3-4 в. сл. н. е. Художествената сбирка съдържа икони, щампи, ръкописи, документи и множество картини. застъпени са почти всички майстори на Самоковската художествена школа.

Експонати /Eksponati/

Първатата печатна преса в България на Никола Карастоянов, 1828 г. и отпечатана книга

печатна преса /pechatna presa/В Самоков се формира най-ранната и най-значителната българска гравьорска школа. Основателят и Никола Карастоянов създава печатница за религиозни щампи и илюстровани книги, които изработва заедно със сина си Анастас.

Рибен буквар /Riben bukvar/

оригинален екземпляр на “Рибен буквар” на Петър Берон (ок. 1795 – 1871)

 

 

» Самоков, читалище-паметник „Отец Пасий“

Адрес: пл. Захарий Зограф N 1, Тел.: 0722/ 60132; 0722/ 60131

Читалището в Самоков е било основано през 1862г. под името „Свети Седмочисленици“, а през 1912г. е било читалище-паметник "Отец Пасий"преименувано на „Отец Паисий“. Читалищната сграда е била открита на 23.12.1923г. като Дом-паметник на загиналите във войните 1912-1913г. и 1915-1918г. (паметните плочи на загиналите във Втората световна война се намират върху фасадата на Дома на армията. средновековни воини Външната фасада е украсена със склуптори на средновековни воини и орли, паметни плочи, а над тях релефи изобразяващи боевете при Криволак-1915г., Калиманица01913г.,Булаир-1913г., Кота 1050 – 1917г.

 

» Домът на братята Арие или познатата на всички самоковци – САРАФСКАТА къща

Адрес: ул. „“Княз Ал. Дондуков“ 11 , Работно време : понеделник–петък: 9–12 ч. и 13–17 ч. без почивка по обяд; вход за деца, ученици, студенти и пенсионери-1.00лв с включена беседа; за възрастни – 2.00лв, с включена беседа. Телефон за заявка за групови посещения и посещения през почивните дни: 0897/989 738,

Сарафската къща е обитавана от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век.Възрожденският град ги задържа трайно.

Сарафска къща /Sarafska kushta/
Сарафска къща /Sarafska kushta/1

Спечелили си име и авторитет на влиятелни предприемачи на Балканския полуостров, създали стопански, търговски и финансови връзки с европейския пазар, представители на фамилията захващат в Самоков невиждано строителство на къщи, наричани „дворци“. За съжаление не е запазена т.нар. Голяма Сарафска къща със салон, където на дърворезбен балкон седял оркестърът, а по стените били изписани пейзажи на екзотични заливи с палми и силуети на далечни градове, но е оцеляла една от най-малките, удивляваща ни и днес, наследила името Сарафска. Изградена е през 60-те години на ХІХ век от пловдивски строители. Архитект е майстор Стефан от Одрин – проектирал типична градска симетрична къща.

Около главния салон, напомнящ кубе, увенчан с великолепен резбован таван и обединяващ архитектонично етажите, са подредени служебните и жилищните помещения. Дърворезбата по таваните и стенописната украса са напълно автентични, свързват се с разцвета на Самоковската художествена школа и са неин най-представителен образец. В къщата има хамам-турска баня. Освен за обитаване от членове на сарафската фамилия, къщата е използвана и като банка и търговска канцелария. Когато идвал в Самоков, великият везир Митхад паша отсядал у Арие.

» Храмовете на Самоков

Когато султан Баязид дарил рилските земи на своя везир Кара Мустафа паша, с фермана си той повелил „раята да е свободна и наравно с мюсюлманите“. Тази свобода давала привилегията да не се плащат данъци, но християнското население трябвало да работи по нивите и земите на везира. Пак българи били назначавани за „черехори“ /майстори-зидари/ и те трябвало да поддържат каменната твърд на старите калета, да строят нови укрепления за османската войска.

Тези майстори търсени от западните краища на полуострова чак до Цариград, издигнали и белите широкополи къщи на своя град – Самоков, църквите му с бистротечни чешми и високи камбанарии, редовете от дюкяни в чаршиите, хановете и Сахат кула, къщите и молитвените домове на друговерците. Тези храмове приласкават миряните си до днес.

» Бельова църква „Рождество Христово“ и Бельова къща

» Митрополитска черква „Успение на Пресвета Богородица“

» Метоха – Девически манастир „Покров Богородчен“

» Църква „Свети Никола“ и Долнономахаленска църква „Въведение Богородично“

» Синагогата и Байракли джамия

» Самоковска художествена школа

Тъкмо тук в средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането. Самоковските майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.

За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Занаята започва да овладява почти дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Използва гръцки и немски източници, посредством които усвоява техниката на иконопиството. Работи в Македония и западните български краища. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков.

Двама достойни синове ражда и учи Христо Димитров, а те го надминават в своето майсторство. Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф. Синовете на Димитър Зограф Станислав Доспевски и Никола Доспевски, Към рода се присъединява Коста Вальов – обучаван от Христо Димитров и негов зет (женен за дъщеря му) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир.

» Христо Димитров Доспевски /1746-1819/

» Димитър Христов Зограф /1796-1860/

» Захари Христов Зограф /1810-1853/

» Станислав Доспевски (Зафир Зограф)-/1823-1878/

» Никола Доспевски /1828-1888/

» Йован Николов Иконописец-баща /1795-1854/

» Никола Образописов-син /1827-1911/

» Коста Вальов

Ученици на Христо Димитров са и Златин Агнин от Дебърско, Димитър Пищольозлиев и Йован Николов Иконописец и неговия син Никола Образописов.

 

» Графична база – Есовата къща

По инициатива на Съюза на българските художници и с активната протекция на самоковския художник–график Зафир Йончев, през април 1973 година, се създава графична база – Самоков.

esovata kushta Esoжata kуshta Esovata kushta-detail

Богатото културно наследство на Самоковската иконописна школа от само себе си предполага продължение на традициите в областта на художественото творчество.

Графичната база се помещава в една от интересните възрожденски самоковски къщи – Есовата и благодарение на този факт тази къща е запазила автентичния си вид до днес.