RSS

Попска къща за гости „ПЕНДАРКА“ е семейна къща за отдих и почивка на село, зимна ски ваканция, еко туризъм, уикенд релакс, приятелски срещи, селски туризъм и почивка на планина. Посрещане на Коледа, Нова година или Великден с Вашите приятели.

Село Райово, само на 1 час от София и 15 мин. от Боровец!

Нека първо Ви запознаем с морала и неоспоримите факти за шопите

» Шопите са едни от малкото народи по света, които не се подиграват на другите, а на самите себе си.

» Не се помни шоп да е изпратил майка си в старчески дом. Ако това се случи-срам и позор за фамилията.

» В домовете за изоставени деца няма шопско дете– неоспорим факт.

» Няма да видите бездомен шоп – не чакаме някой да ни подсигури жилище.

» Разводите при шопите са рядко, и то не по тяхна вина.

» Гурбетчийството при шопите не е познато, въпреки че хората са бедни.

» Шопът мрази държавата, но обича родината.

» Партиите не правят клубове по тези места, защото шоп пари за членски внос не дава.

» Лицето на шопа има характерни черти. Под суровите вежди гледат дяволити, любопитни очи. Владимир Димитров-Майстора е казвал, че цял живот няма да му стигне, за да нарисува главата на един шоп.

Владимир Димитров-Майстора-жетвар Владимир Димитров-Майстора-девойка /devojka/ Владимир Димитров-Майстора-семейство /semejstvo/ Владимир Димитров-Майстора-белене на платно /belene na platno/

жетвар девойка семейство белене на платно

 

» Шопите са българска етнографска група в днешна Западна България, Източна Сърбия и в Североизоизточна Република Македония, говореща западни български говори. Областта, която населяват шопите, се нарича Шоплук или Шоплък, понякога Шопско.

» Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името „Шопи“ идва от тоягата, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена пръчка, дълга около човешки бой е „сопа“.

» Според Ст. Л. Костов името шопи произлиза от колиба, т. е. шопка, шопа или шупа. Няколко такива колиби са образували разпръснатия, колибарския тип селище. От название за жилище то преминава и върху хората, които обитават тези жилища.

» К. Иречек, В. Добруски и Е. Такела свързват името шопи с това на печенегите като племе шопон. Но Й. Трифонов в статията си «По произхода на името шопи» отхвърля категорично това твърдение.

» В последно време траколозите установиха с положителност, че в Софийското поле и оградните му планини е живяло тракийско племе серди, което по-късно се смесва и асимилира от славянските маси, като запазва свои отлики в бита, културата и говора. Наследници на това племе серди са днешните шопи

» Шопите имат типичен западнобългарски говор и богата епична песен с преобладаването на юнашките и митологичните мотиви.

» Характерни музикални инструменти са гъдулката, кавалът и двуцевната цафара.

 

Шопски консерватизъм

Българите от софийския и дупнишкия регион се наричат „шопи“. Те имат особен диалект, който е по-близък до македонските говори, отколкото до източно-българските. Шопите са известни със своята упоритост, консерватизъм и претенцията, че са „най-истинските“ българи. Жителите от останалите краища на страната им го връщат като ги наричат „дървени шопи“.

Шопският консерватизъм е наистина нещо уникално. Ако „нормалните българи“ са по принцип податливи на какви ли не новости и външни влияния, то дебелоглавите шопи посрещат всичко непривично със скептицизъм, подигравка и сарказъм.

Каквото и да става, те дълго ще се инатят, преди да променят нещичко в своя живот, навици, диалект. „Не, такова животно нема!“ – казва шопът, виждайки за пръв път жирафата в зоологическата градина. И за да бъде всичко още по-забавно – шопският район не е някаква изолирана местност в недостъпните планини. В неговия център е широкото поле, където е разположена столицата София. През него се кръстосват двата вековни пътя: от Запад за Босфора и Йерусалим, от Москва за Солун и Света гора.

Душевността на шопа е едно почти абсурдно съчетание на сляп догматизъм с житейска мъдрост. Вярно, като практичен реалист, който стъпва здраво по земята, съвременният шоп също ще се облече по модата, ще се качи на самолет или ще съставя компютърни програми, ала дълбоко в себе си той, изглежда, няма да приеме нито едно от тези неща безрезервно. Едно – защото те не са осветени от традицията на деди и бащи, и друго - понеже шопът, този изконен циник и еретик, винаги се е съмнявал в смисъла на онова, което всички останали величаят с титлата „прогрес„. Оттук и бетонираният инат, с който шопът се придържа към утвърденото от столетията, оттук и липсата на вяра в нововъведенията, а следователно и враждебното отношение към ентусиазма във всичките му превъплъщения. Затова със своето „От Витоша по-високо нема, от Искъро по-длъбоко нема“ шопът е в състояние да прати по дяволите и най-светлите пориви на човешкия разум и сърце. Един публицист справедливо отбелязва, че ако селянинът от Родопските планини изпада в умиление от моминската леха цветя в двора, то в душата на шопа бушува някакво ирационално озлобление заради прахосването на няколко квадратни метра земя, на които би могло да се насадят лук или домати.
От друга страна, същият този примитивен и присмехулен практицизъм може да прелее в мълчалив патриотизъм. Шопите са известни като войници, които се бият докрай, но без поза; с мрачна, но безмълвна решителност.

 

ОТ ВИТОША ПО ВИСОКО НЕМА , ОТ ИСКЪРО ПО-ДЪЛБОКО НЕМА, ОТ СОФИЯ ПО-УБАВО НЕМА! -Е ПА НЕМА!

Дръж се Земьо, шоп те гази!

 

Шопите са народ който се подчинява само и единствено на собствените си закони. Вижте какви са те !

 

 

 

1. Най-мразим да мислим, а най-обичам да мразим.

2. Кога ми се приработи, седам и чекам да мине.

3. Кога съм гладен, не ми се работи. Кога се наручам, ми се преспи.
4. Питат ме какво можеш да работиш?
– Моа да копам.
– Друго?
– Е, па моа и да не копам.

5. Я че си запалим къщата, та да изгори на Вуте плевнята.
6. Я не сакам на мен да е добре. Я сакам на Вуте да му е зле.

7. Никога не могат ми платят толкова малко, колко я съм изработил.

8. Никога нема да ме осъдят толкова, колко я съм крал.

9. И по десет лева да направят бензина, я па че си карам колата; и без пари да е – па че го краднем.

10. И сам да съм у трамвайо, па че се бутам.

11. И сам да съм на опашка, па че се прередим.

12. Най-обичам да съм змия – ем си лежим, ем си одим.
– А още по-убаво е да си като маркуч, ем си лежим, ем ме влачат.

13. И сам да съм на острова, я па че се заградим.

14. Я не помним да имало ден да ми се е работило и да не ми се е пило.

15. Я ходим на работа да си починем. Ке си го отработим в къщи.

16. От дека да си въртим гъзо, он па че си е отзад.

17. Какви бееме – какви станааме.

18. Оти да се косим, като че ми мине.

19. Они ми плащатат колко да не умрем, ама я работим колко да не заспим.

20. Какво е законо? Законо е тесна врата у широко поле. Само улавите минуват у него.

21. - Как си Нане?
– Добре съм. Тебе яд ли те е?

22. - Вуте, оти копаш седнал?
– Оти опитах легнал, ама не мое

 

 

23. Седим и мислим, седим и мислим….. по ено време глеам само седим!

24. Ако имам важна работа легам да спим, като станем, ако некой я е свършил – добре, ако не – не е била важна.

25. Свето требе се върти около мен,а не азе около свето.

26. Я не знам как е,ама и тако не е…

27. И дзверо, дека е дзвер, и он е бил дете на макя, мамка му дзверска!

28. - Жено, дай по-напреж да се сдобриме, оти е най-мачно, па после може и да се скараме, оти е най-лесно.

29. Нема кой да пукне от завис, дека че пукна, инак да сам пукнал досега най-малку сто пати.

30. – Слушай, ручаш ле си сос уважение лебо, и свинче да си, секи че ти има уважението. Еле го знам по мене си.

31. -Леле, що народ измре, па за мене се` не дооди ред. Требе некой да ме е прередил.

32. – Дедо Минко черпи за пръви пат у живото, кога му раздадоя пченицата за „Бог да прости“ на погреблението. Е па еднаж да е, ама да се заповни.

33. За улав не питай, оти може да излезнете роднина.

34. Улавио не го бива по сметките, оти акълията го бива да плаща и неговите сметки.

35. По мое време младите се лажея, па кой кого прелаже. Сега се онодат, оти ги мръзи да се лажат.

36. - Радувай се, додека има кой да ти се радува, ей, оти дооди време, кога и куче нече да ти завръти опашка.

37. Колко по-длъго живееш, току по-дълго те дръжат отговорен, дека си жив

38. Ако знаеше мама, дека ме е родила само за смех на свето, чеше да ме повтори

39. Ако работата чека на тебе, а ти чекаш на нея, сигур че се дочекате у кръчмата.

40. Слушай, секи му тражи лесното, за пример: – пилето фръчи, оти го мръзи да лази, а па цръвико лази, оти го мръзи да фръчи.

41. Леле, да бех току возможен, колку е жената желателна, немаше да има ни пръви като мене, ни втора като нея.

42. Кое си сака, оно си требе и кое си требе, оно си сака.

44. Каков ти е умо, таков ти е домо.

45. Най-мразим да ме удря токо, оти не моем да му го върнем.

 

ЦЕНОРАЗПИС НА СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ
Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.

ЦЕНОРАСПИС

Спане
У одаята с исглед накъмто барата – два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо – един и педесе пак на креват.

(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)

Ядане
Закуска – пържени филий с кисело млеко една паничка.

Обет – пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)

Вечера – яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица. Сичко наедно – два и педесе секи ден.

(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)

Хигиенски нужди

Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел.

И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як. Ако некой си мие забите, да си носи паста що у назе немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе.

Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен, он се не пеняви като грацкия ама отмива добре. Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане – става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено.

Торизам и други заебавки

Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) – един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе. Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) – педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари, ама вие че си се разберете кой.

Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) – осемдесе стотинки.

Издойване на крава пак тека – лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) – два и педесе за кубик.

Копане с малечко мотиче у дворо – един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха). Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе – два и двайсе на рет.

Чистене на кочината на прасето Гошко – осемдесе стотинки. Изфъргане на тор от оборо до улицата – лев и четиресе на количка.

 

Други – наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)

Забелешка : Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени.

И да си водат превеждач. Язе сметам че като туриш едно връз друго неизлиза скъпо!

Добре дошле у назе!

Опознай селото та да обикнеш градо!

 

ВИЦОВЕ

» На цар Фердинанд идва на гости в България английски лорд. Фердинад го развел из столицата, водил го на Чамкория, в Евксиновград. Накрая споделил:
– Всичко е много хубаво, то тук има едно племе шопи, което не мога да превъзпитам.
– Дай ми един шоп и след 3 месеца ти го връщам цивилизован европеец – предложил лорда.

- Ако успееш, ще ти подаря един „Форд“ – обещал царя. Взел лорда един шоп и си заминал за Англия. След месец царя получил писмо: „Драги Фердо, нечем ти „Фордо“! Ела си узни си шопо!

„Лордо“

» Вуте пътува в автобуса. Идва неговата спирка, вратата се отваря и без да погледне, че е точно срещу един електрически стълб, Вуте се втърва иси удря главата. Състрадателна софиянка го вижда и казва:

- Ауу, господине, колко лошо се ударихте!
Вуте я изгледал кръвнишки и и отговорил:
– Ми, те ти стълбо, удари се по-убаво.

» Нане си върви по селския път и вижда Вуте да копае седнал.
– Абе, Вуте, оти копаш седнал?
– Епа оти пробвах л егнал, ама не става.

» Айде Пено, ставай, петлите кукуригат! – казал мъжът.
– Оти да ставам, да не съм кокошка!

» Здравей, Пено.
– Ей, Вуте, страшен си! Една дума каза и ме кандардиса !

» Един шоп фиксира един черен и го пита:
– Абе, дзверо, отдека си, бре?
– От Гана!
– Я не те питам от коя макя си, бре! Я те питам отдека си!

» Нане и Вуте се уговорили да се видят. Отишъл Нане до къщата на Вуте, но намерил на вратата бележка: „Я те метнах. Мене ме нема дома!” Тогава Нане, за да не остане по-назад, написал: „Па ти да не мислиш,че я съм доождал!”

» Нане казва на Вуте:
– Абре Вуте, разбра ли, че руснаците излетея у космосо, бре?
Вуте пита:
– Сите ли, бре?

 

Писмо

Получил нане Леко писмо от брат си Коле, който наскоро постъпил в казармата и решил да му върне отговор. Дълго време се чудил как да започне, докато най-после му хрумнала първата мисъл. Наплюнчил молива и бавно занизал буквите: „Коле, пиша ти писмото бавно, оти знам, дека не можеш да четиш бръже …“

При доктора

Заболял единият крак на дядо Антон Ванчин и той се качил на рейса, та в болницата.

– Докторе – започнал още с влизането си дядо Антон, – млого ме боли ей тоа крак …

Лекарят го прегледал и като не можал да установи болестта, попитал:

– На колко години си, дядо!

– Осемдесет и две.

– Ех, от годините е.

– Убаво бе, докторе – започнал да протестира дядо Антон, – ама нали и другио ми крак е на осемдесет и две. Оти и он не ме боли?

Кое, вуци ли ?

Дошъл в село професор-езиковед да изследва шопския говор и попаднал на нане Ордо Шегаджията …

– Е, байно, как викате вълците по вашия край? ­- попитал професорът.

– Кое, вуците ли каеш? Епа ние не ги окаме. Они сами си идат при назе! – отговорил нане Ордо.

Ветаро

Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дедо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а упости я пържат в механата с даскало. Едно време дедо поп и даскало се караа, караа – щеа очи да си изповадат, а сега от них по–големи приятели и у околията нема. Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат. Нали рекъл некой – „Сговорна дружина и у петок блажно руча“ – те и они така.

На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо – Вутови. Дуда е най–убава мома у село. Нема кръст, нема половина – от врато до доле равна като бадем за ракия. Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк.

Она на връо живее, ама чак у доло грее, като месечинка над вир . Вуте е пък дълго, тънко и високо – магаре му под четало минува. Я сал чекам да се земат с Дуда, да видим каков Крали Марко че се пръкне от них!

То убаво, ама на Дуда баща й каков е… Лелее!
Еднаж улезнал Вуте на Дудини в градината, па се скрил в търняко. Съгледа го баща й, па му окне:

– Чекай, сине, да те питам, що тражиш у овесо!

– Ветаро ми духна капата, та влезох да я зема, – отговори Вуте.

– Я тоя ветър, така и така, дека може да ти земе капата от доло, та да я фърли на връо!

– У, тате, оти да не може – обади се Дуда. – Мене оня ден ми грабна шамията, та чак у Вутови на колата на климията !

– Е, па? – запита люто Дудин баща.
– Па слезем язе да я земем, а ветаро дуне пак, та ме събори на Вутови зад плевнико, па ми дигне дреите чак до главата.
– Мълчия мари! – окна баща й. – Тоя ветър едно време ме ожени за макя ти!